Еврейски ветеран от Лондон се готви да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Деня на Д
Еврейски ветеран се готви да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Деня на Д
От DANICA KIRKA Associated Press, 29 май 2024 г., 8:49 AMFrance?Кърш, тогава на 19 години, беше възмутен.
Офицерът свали обвинението и Керш скоро се качи на борда на десантен кораб, приближаващ се до бреговете на Нормандия с артилерийски снаряди от съюзнически кораби и немски брегови батареи, крещящи отгоре. Чувството за приключение се превърна в страх, спомня си Кърш, и той потърси утеха в джобното издание на „Книгата на псалмите“, преди да кацне във Франция няколко дни след Деня D, който е на 6 юни 1944 г.
Кърш ще се завърне във Франция следващата седмица за церемонии, отбелязващи 80-ата годишнина от десанта в Деня на D и последвалата битка за Нормандия. Очаква се това да бъде едно от последните големи събития в чест на кампанията за прекратяване на хватката на нацистите в Северна Европа, като намаляващият брой на оцелелите ветерани сега наближава или надминава 100-ия си рожден ден.
Израснал в еврейско семейство в южен Лондон през 30-те и 40-те години на миналия век, Кърш, сега на 99 години, е двойно мотивиран да победи Адолф Хитлер. В допълнение към заплахата за Великобритания и бомбардировките, които убиха почти 30 000 души в столицата, имаше знание, че нацистите избиват евреи в цяла Европа.
“ Почти бих могъл да кажа, че беше кръстоносен поход, ако това не е грешната дума“, каза Керш. „За мен това имаше цел. Това не беше просто игра или прекарване на времето. … Беше да извадим германците от действие възможно най-дълго.”
„Знаехме какво се случва. (Ние) не знаехме степента на това, но знаехме, че имат газови камери. Те убиваха хора, застрелваха ги, обесваха ги.”
Тази мотивация се превърна в над средното ниво на военна служба за британските евреи по време на Втората световна война. Около 70 000 евреи, или 18% от еврейското население, са служили във въоръжените сили на Обединеното кралство по време на войната, в сравнение с 11% за населението като цяло.
Както Великобритания, така и САЩ се възползваха от големи еврейски популации, които бяха силно мотивирани да победят нацистка Германия и осигуриха набор от новобранци, които имаха ценни езикови умения и други знания, необходими на съюзниците за военните усилия, каза Роб Ситино, пенсиониран старши историк в Националният музей на Втората световна война в Ню Орлиънс.
Хенри Кисинджър, например, е роден в Германия, бяга в Лондон със семейството си, след което се мести в Ню Йорк, където е призован в американската армия. Кисинджър е служил в контраразузнаването по време на настъплението в Германия, помагайки за арестуването на саботьори и служители на тайната полиция на Гестапо.
„Ако някога има войник, който ще се бие с дух на полето срещу нацистите, разбира се, това ще бъде американец евреин или англо-еврейски гражданин на Британските острови,” каза Ситино. Royal Army Ordnance Corps, ролята на Керш в инвазията беше да помогне за осигуряването на постоянен поток от превозни средства – всичко от мотоциклети до 48-колесни транспортни танкове – до части на британската армия, проправящи си път към Берлин.
Напредвайки в Европа, той сам видя какво е означавала войната за евреите.
Имаше хора в Байо, Франция, които излязоха от скривалището си, за да чуят как равин изнася служба за еврейските войски, а в Брюксел двама мъже с черни шапки разказаха на Керш как са прекарали четири години в една малка стая, преживявайки с оскъдните дажби, които един съсед споделял с тях.
Но в концентрационния лагер Берген-Белзен той видя истинските ужаси на войната. Британските войски освобождават лагера на 15 април 1945 г., намирайки 60 000 гладуващи затворници и хиляди непогребани тела.
Когато Керш пристигна в района няколко седмици по-късно, за да изчака трансфер, той посети лагера. Не му беше позволено да влезе поради опасност от тиф, но пред портите той срещна подобни на скелети бивши затворници, които все още носеха своите раирани затворнически униформи.
Kersh се опита да помогне, като събираше шоколадови дажби от други войници и ги предаваше на оцелелите, чиито очи светнаха при вида на храна, която не бяха виждали от години. Но този акт на доброта го кара да спре почти 80 години по-късно.
„След това разбрах, че това е най-лошото нещо, което можеш да дадеш на гладуващите хора“, каза той . „Колко умряха от това? Не знам. Но тогава не го знаех.''
След годините си в армията, включително престой в Египет след войната, Керш намери мечтата си да стане управител на магазин за търговия на дребно, блокиран от работодатели, които смятаха, че е твърде стар, за да се присъедини към програма за обучение на 22-годишна възраст. В крайна сметка той намери успех като пионер на пазара за фалшиви кожени палта и като писател.
Но през последните години неговото призвание стана да посещава училища и обществени групи, за да разкаже историята си, напомняйки на по-младите поколения за опасностите от антисемитизма и какво може да се случи, ако световните лидери не се изправят срещу тираните .
През 2015 г. френското правителство награди Керш с Ордена на Почетния легион, най-високия орден за заслуги в страната, за участието му в кампанията в Нормандия. И пет години по-късно, тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън отличи Кърш за неговите „неуморни усилия“ да достигне до младите хора.
Осем десетилетия след като се преобърна към Gold На плажа в верижен превозвач, Кърш е първият, който признава, че е имал по-лесен път от мъжете, които плискаха през прибоя, изправени пред гръмотевична стрелба и минохвъргачни снаряди в дните преди него. И той осъзнава, че е почитан отчасти защото е един от последните мъже, които са останали в кампанията за освобождение на Европа.
Но това го прави още по-важен на него, за да разкаже историята.
„Когато се върна, всеки път, когато се върна и погледна военните гробища, просто си мисля какъв късметлия съм , защото имам избор да се прибера вкъщи отново“, каза той. „И те не са. Те просто са загубили живота си, но това беше за нещо, което си заслужава, ако това е някаква компенсация.“
